Преждевременна (ранна, ускорена) еякулация, наричаме семеизпразването при мъжа непосредствено преди половия акт или на първата минута от акта (обикновено след 10-15 фрикции, а понякога и по-бързо), което като правило лишава партньорите от удовлетвореност по време на секс и води до отключване на разностранни комплекси в мъжа, при който се наблюдава този проблем. Броят на мъжете страдащи от преждевременна еякулация не е малък. Статистическите данни сочат, че приблизително 25% от мъжката популация на планетата има такъв проблем, като това е броят на регистрираните и доказани такива случаи.
Под влияние на различни фактори, рязко се усилва физиологичната реакция на организма в отговор на сексуалната възбуда и достига праговото възбуждение, което е отговорно за отключването на еякулацията, която настъпва изключително бързо. Цялостният вариант на преждевременната еякулация сРµ разглежда като ejaculatio praecox, докато крайният вариант на ускореното изпразване на сперма се явява ejaculation ante porte (т.е. еякелация до началото на половия акт, без значение на типа сношение – вагинално, анално, орално). Нерядко с оплаквания за ускорено изпразване се обръщат и мъже, чиято продължителност на полов акт е в рамките на 10 – 20 минути. Причините в тези случаи се явяват или неувереност в собствените сили на издръжливост, или невъзможност да се доведе до оргазъм парньора за времето на полов акт, или относителното понижение на продължителноста на акта вследствие различни причини. Разбира се, да се считат подобни ситуации за патологични не е редно. Не трябва да се забравя, че целта на половото сношение в еволюционен аспект и чисто биологичен е сношение единствено и само за възпроизводство, с което природните механизми се счита, че завършват функцията си при изпразване, което е редно да настъпи в рамките на следващите 5-10 минути от акта. Друг е въпросът, че с развитието на човечеството и усъвършенстването на емоционалните отенъци на взаимоотношенията между хората, половият акт е много повече от чисто съвокупление с цел заплождане на женския индивид. Днес половият акт и секса, катРѕ част от него, са по-скоро удоволствено преживяване между двама души, отколкото заплодително съоръжение на биологията. Ето защо, сексът се извършва между партньори от различен или еднакъв пол (мъже с мъже, жени с жени, мъже с жени, транссексуални, интерсексуални), като целта в никакъв случай не е заплождане, а напротив чувствено изживяване на половия контакт. Проблемът в случая е, че при мъжа, половият акт се счита за завършен с настъпването на оргазма, а последният винаги се съпътства от еякулация, т.е. изхвърляне на сперма. Наистина, за даденият мъж удоволствието може да настъпи и то съществува, но ако този мъж е подложен в среда пригодна за мастурбация, но не и за сношение, тъй като с това намалява емоционалната връзка в контакта.
Причини
Причините за възникване на синдрома на ускореното изпразване на сперма, могат да бъдат разнообразни:
1. Патологични състояния в организма:
1.1. Нарушения на работата на коровите и подкоровите центрове на мозъка (синдром на парацентралните дялове, вследствие от органични поражения на главния мозък в резултат на травми, възпалителни заболявания, нарушение в кръвообращението).
1.2. Травми на гръбнака и гръбначния мозък, особено травми в областта на поясно-опашния сплит.
1.3. Счупвания на тазовите кости и травми на тазовите органи.
1.4. Възпалителни заболявания на половия апарат на мъжа.
1.5. Хормонален дисбаланс.
2. Патологично функциониране на физиологично нормален организъм:
2.1. Нарушение в регулярността (ритъма) на семеизпразване, например при продължително въздържание, или хроничен абстинентен синдром.
2.2. Свръхсилна сексуална реакция (състояние на силна сексуална възбуда, неадекватно остра психосексуална реакция на сексуалните взаимоотношения и/или на сексуалния партньор).
2.3. Психоемоционален дисбаланс (на фона на холеричен или холерико-меланхоличен темперамент) – остра или свръхостра неадекватна реакция на средата.
2.4. Свръхвъзбуда на ерогенните зони (силно физиологично раздразване).
2.5. Неумение да се регулира силата на сексуалната възбуда (особено при неопитност или рядко осъществяване на полови контакти).
2.6. Състояние на алкохолно опиянение (нарастване на желанието за сексуален контакт със снижаване способността за регулиране нивото на сексуалното възбуждение), алкохолизъм.
Важни въпроси за уточнение от лекаря и пациента
1. Характеристика на битовите условия (работа, дом, икономическо положение и др.).
2. Наличие на външни и вътрешни неблагоприятни фактори, оказващи негативно влияние на половата функция (хронични заболявания, вредни навици, неблагоприятни условия на труд и отдих и т.н.).
3. Емоционална напрегнатост (във взаимоотношенията с партньорите, в семейството, на работното място), остри стресови ситуации, хроничен стрес (особено последните 2-6 месеца от регистрирането на проблема).
4. Информация за еякулацията: - кога е била първата еякулация и с какво е била свързана тя (полюция, мастурбация, полов живот); - динамика на честотата на еякулацията в течение на живота до момента на проблема (отделно за полюции, мастурбации, полови контакти с партньори); - индивидуална норма (от физиологична гледна точка) на ритъма на полов живот (чести изпразвания) и динамика на тази норма в живота, включително и най-дългите периоди от живота без изпразвания, както и периодите на относителна недостатъчност на честотата на половите сношения.
5. Продължителност на половия контакт от момента на въвеждане на пениса (във вагина, анус, устна кухина) до изпразването – отдава се значение на динамикава в течение на живота, продължителност на отделните видове въвеждания, продължителност на повторни актове (ако има такива) в сравнение с първия, наличие на заболявания, травми, психотравми, изменен начин на живот. Главната задача е да се намерят макайр и единични продължителни актове на пенис-контакт с партньор. Тук продължителността във времето на живота на мъжа, има значение за изключване на вродена патология. А значителните типове травмиращи агенти – за изключване на тяхната намеса в генезата на преждевременното спермоизхвърляне.
6. Техника на секса (обстановка, помещение, музика, осветеност, част от денонощието, любовна игра –продължителност, интензивност, видове пози). Обръща се внимание на диапазона на приемливост, т.е. вариациите на любовните игри, разнообразието на позите в секса, използването на предмети, фетиши.
7. За мъжете, които имат сключен брак (както хомосексуален, така и хетеросексуален) – значение има факта, колко са били предишните партньори и дали има нещо особено в контактите с тях, в сравнение със сегашния партньор или партньорка.
8. Изключителен проблем на хетеросексуалните и бисексуалните мъже се явява оплождането на жената с цел създаване на дете, което в повечето случаи се превръща във фикс-идея, особено при семейните двойки с проблемно забременяване. Обикновено при повечето от тях, секса е по-скоро манипулация на шприцоването, при която задължително трябва да има изхвърляне на сперма на всяка цена, за да се оплоди яйцеклетката в периода, в който е годна за оплождане, което превръща секса в машинно действие. Евентуално след успешна бременност, мъжете реагират именно в периода на почивка от това действие, СЃ преждевременна еякулация, до невъзможност за полови контакти.
9. Възпалителни заболявания на половите органи – в миналото и в момента.
10. Честа употреба на алкохол и/или наркотични вещества, както и прилагане на различни медикаменти за лечение на определено заболяване.
11. Пълноценност на соматогенното развитие и ниво на полова конституция.
12. Наличие на анатомични дефекти и особености в структурата на половите орган.
13. Необходимо е да се изключат и някои физиологични дискорелации – например прекалено тясното или плитко влагалище, анус или силно засмукване по време на орален секс, водят до прекалена възбуда на ерогенните зони и следва преждевременна еякулация.
Лечение
Задължително се търси помощта на лекар-андролог.
1. Провежда се разяснителна беседа, включваща в себе си подробен разказ за хигиената на половите органи и половия живот, подбор на адекватни пози, условия за провеждане на сношения, принципи на избор на сексуален партньор, особености на психоемоционалните и психосексуалните отношения, позволяващи да се изключат най-честите, очевидно негативни фактори, нарушаващи нормалното протичане на половия контакт.
2. Нормализация на ритъма на семеизпразване, с цел снижаване патологичната готовност на организма на мъжа към спермоизхвърляне.
3. Ликвидация на възпалителните процеси на половия апарат на мъжа, тъй като често възпалението, включително и дремеща инфекция, може да води до прекормена нервна раздраза и преждевременна еякулация (например при страдания на уретрата, простатно-везикуларния комплекс).
4. Анестезиращи мази (кремове, унгвенти) – ползват се строго по лекарско предписание, в зависимост от нуждата на определения пациент. Същите се нанасят на главата на пениса, по-рядко по цялото тяло, като снижават чувствителността му. Времето за достигане на оргазъм се увеличава. При свръсилно въР·действие може да възникне нарушение във възникването на ерекция. Даденото въздействие се явява палиативно и може да се използва само като фактор на временно въздействие за снемане на психоемоционалната хиперреакция и нормализация на качеството на полов контакт. Необходимо е обезателно да се обясни, че полученият ефект е временен и ограничен и е нужно обезателно лечение.
5. Психотерапия, психофармакотерапия – за снемане на неадекватната психоемоционална напрегнатост.
6. Хлоретилови блокади (при синдрома на парацентралните дялове и неврологична патология) – провеждат се по стандартната методик Сама по себе си, тяхната ефективност е недостатъчно висока, но в курса на лечение, до нормализация на останалите негативни фактори, прилагането на тези блокади е възможно.
7. Плацебо – терапия, т.е. назначават се различни препарати (поливитамини, дезагреганти и др.), не оказващи негативно влияние паралелно с психотерапията и другите варианти на лечебно въздействие, позволяват да се съимитира високата интензивност на провежданата терапия, благотворно влияеща на психо-емоционалното състояние на пациента.
8. Обучение на мъжете на способност да регулират нивото на своята сексуална възбуда (методики на Кратохвил, Симанс и др.). Принципно в началото се провежда мастурбационен тренинг, следва тренинг с партньор, и накрая тренинг със сношение.
Например, Методиката на Симанс се състои в следното:
а/ мастурбация със суха ръка, като стремежа е ерекцията да се съхрани до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно следва да завърши със спермоизхвърляне, без да се задържа настъпването на оргазъм след третия опит;
б/ мастурбация със смазка (нерезорбираща се) – следва да се изиска съхранение на ерекцията без спермоизхвърляне до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно завършва с изпразване;
в/ мастурбация със суха ръка на друг партньор (мъж или жена), като другият партньор провежда мастурбацията на три последователни цикъла, с продължителност до 15 минути. В края на третия опит – следва изпразване;
г/ мастурбация със смазана ръка на друг партньор и/или орална стимулация (фелацио), отново в три последователни опита, с цел задържане на изпразването до 15 минути, като тренинга отново завършва з изхвърляне на спермата;
д/ полово сношение – тук не следва да се движи активно мъжът с преждевременната еякулация (например той лежи по гръб, а жената е заела позиция на обяздване отгоре върху него, или при анален секс с жена или мъж, другите партньори извършват активните движения). При наближаване на еякулацията, следРІа излизане на пениса от влагалището или ануса, като партньорът спира внимателно вадейки пениса от себе си. Така цикълът се повтаря отново трикратно, като стремежът е и трите цикъла да са поне с продължителност до 15 минути. Тренингът обезателно завършва с изхвърляне на спермата, но извън партньора, като не се стимулира члена, а се остава сам да пулсира и изхвърли сперма толкова, колкото може мърху тялото на лежащия мъж с преждевременната еякулация.
Допълнително указание е, факта, че при получаване на ерекция, раздразването може да се намали, като главата на пениса се притисне леко отгоре с палец, а тялото на пениса се натисне в зоната на ствола му, тъй като главата отговоря повече за еякулацията, отколкото за ерекцията, докато зоната на ствола на пениса е отговорна за ерекцията. Може да се използва методика за предотвратяване на семеизхвърлянето със силно притискане единствено на главата на пениса с палци.
9. Специфична хормонотерапия.
10. Медикаментозно лечение – специфична фармакотерапия.
Източник:http://bg-sexologia.info/site/index.php?оption=com_content&task=view&id=62&Itemid=2
»
